Д-р Десислава Банкова: Грижа се за децата от училището в Русаля от основаването му, помня всички, които са били мои пациенти
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Десислава Банкова е приключила медицина м МУ - Плевен. Има приети специалоности по вътрешни болести и по обща медицина. Работи в лична процедура за първична здравна помощ във Велико Търново, като обслужва и пациенти от няколко села. Личен доктор на децата от ЧОУ " Димитер Екимов " в село Русаля - учебно заведение - интернат по изкуства и занаяти за деца от уязвими обществени групи с основататели актьорите Анимари Димитрова и Златко Златков.
Д-р Банкова, по какъв начин направихте избора си да станете доктор? Изиграха ли роля учебното заведение, фамилната среда за този Ваш избор?
Не беше мъчно. Майка ми стартира кариерата си като селски доктор. Справяше се сама с всевъзможни заболявания-катастрофи, раждания... Живяхме в здравната работа на селото 6 години и аз от дребна надничах от вратата във нейния кабинет, беше ми безпределно забавно. Не се опасявах от кръв и рани. Всички ми споделяха, че ще стана доктор, може би хирург. Така се получи, че аз и сестра ми сме лекари, съпрузите ни също, а в този момент и децата ни.
Общата медицина не е измежду желаните специалности у нас. Какво Ви притегли в нея?
След дипломирането ми в МУ - Плевен започнах като участъков доктор в поликлиниката във Велико Търново, там имаше свободна позиция. Работата ми хареса, специализирах вътрешни заболявания. Когато пристигна промяната през 2000 година, естествено, продължих като общопрактикуващ доктор. Специализирах обща медицина.
Смятам, че работата на ОПЛ не е позната за хората, в това число и за доста от сътрудниците. Работата е интензивна и разностранна, само че работиш с едни и същи хора, изграждаш доверие и другарство, страдаш с техните проблеми и се радваш на триумфите им.
Трудни ли бяха първите стъпки в лекарската Ви процедура?
Естествено, беше мъчно първите месеци. Но имах помощта на сътрудниците, четях доста и се учех. Лекарската специалност обаче е такава, че не може да се седи на едно място и непрекъснато би трябвало да се учи. Медицинската просвета се развива доста бурно и безусловно всеки ден се случва значимо изобретение.
В професионалната Ви биография има един подробност, който приказва доста за Вас като човек, като персона – персонален доктор сте на децата от учебното заведение в село Русаля, които нямат фамилии, само че са намерили грижи и топлина в него. Разкажете по какъв начин решихте да поемете тази отговорност? Как се случи всичко?
Този избор също не беше сложен. Нашите другари Анимари Димитрова и Златко Златков са моторът и сърцето на този неповторим план в Русаля, ориентиран за деца от цялата страна. Искахме да помогнем с каквото можем - аз станах персонален доктор на децата, огромният ми наследник лекува зъбите на децата, а в този момент чакаме и вторият ни наследник да приключи медицина следващата година и да се включи в плана.
Първоначално решавахме неотложните проблеми и последователно опознах децата с техните характери, истории и упоритости. Сега виждам първите ученици от 2014 година по какъв начин поемат по своя витален път като образовани, чудесни младежи, който за тях стартира от учебното заведение.
Коя беше най-голямата компликация, която трябваше да преодолеете първоначално?
В началото се концентрирах върху законовите условия. Децата бяха с нередовни имунизации и наваксването им беше предизвикателство. След почивка се връщаха в учебното заведение с въшки и трябваше още веднъж да ги обезпаразитяваме. Много от тях страдаха от нощно напикаване. Много старания се поставят и за връзка с институциите и с околните, да се завоюва тяхното доверие и поддръжка за идеята.
За какъв брой деца се грижите сега? Има ли измежду тях някои с по-сериозни здравословни проблеми?
Децата са към 32. Имаше момченце с чупливи кости, друго с закъснение в растежа. Консултирам ги с педиатри във Велико Търново, с професори в Плевен. В момента са здрави и мощни.
Какво се случва с децата, когато пристигна време да изоставен учебното заведение и са изправени пред избор на нов персонален доктор? Поддържате ли връзка с тях? Помните ли ги и откакто не са към този момент Ваши пациенти?
Първите ученици на учебното заведение приключват идната година. През годините имаше дребен брой деца, които напуснаха учебното заведение – заживяха с родител или по различен мотив. Установяваме длъжностен контакт с новия им персонален доктор, оказвам помощ с каквото мога. Помня всички. Те минават от време на време през Русаля и описват за себе си.
Видях всички деца в новия филм за учебното заведение на премиерата предишния месец в Търново. Тогава осъзнах какъв брой са пораснали и физически, и като персони.
Какво Ви носи най-голямо задоволство от работата Ви с тези деца?
Тези деца са имали сложен живот с цел да попаднат в нашето учебно заведение. Те правят оценка всеки малък жест и помощ, която получават.
Освен тях, имате пациенти и в няколко околни села. Как се справяте с компликациите, които произтичат от раздалеченост, неподдържани пътища, липса на аптеки и всички други провокации, пред които са изправени тези хора?
Отговарям за здравното обслужване в няколко десетки села, в общо 4 кабинета и здравни служби. Практиката ми има огромен личен състав, който подкрепям с цел да има здравна помощ на място.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам да извозвам време на вилата ни, да подкрепям бабината къща и градинките. Обичам да пътувам, и несъмнено обичам игрите с двамата ми внуци.
Какво си пожелавате в навечерието на Коледа и Нова година?
Пожелавам си да съм здрава аз и моето семейство и да има мир
На фотографията: Д-р Банкова с двама от първите възпитаници на учебното заведение в Русаля- Андрея, която учи в Хуманитарна гимназия за лаборант и Асен, който учи рехабилитация в Спортно
училище
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Десислава Банкова е приключила медицина м МУ - Плевен. Има приети специалоности по вътрешни болести и по обща медицина. Работи в лична процедура за първична здравна помощ във Велико Търново, като обслужва и пациенти от няколко села. Личен доктор на децата от ЧОУ " Димитер Екимов " в село Русаля - учебно заведение - интернат по изкуства и занаяти за деца от уязвими обществени групи с основататели актьорите Анимари Димитрова и Златко Златков.
Д-р Банкова, по какъв начин направихте избора си да станете доктор? Изиграха ли роля учебното заведение, фамилната среда за този Ваш избор?
Не беше мъчно. Майка ми стартира кариерата си като селски доктор. Справяше се сама с всевъзможни заболявания-катастрофи, раждания... Живяхме в здравната работа на селото 6 години и аз от дребна надничах от вратата във нейния кабинет, беше ми безпределно забавно. Не се опасявах от кръв и рани. Всички ми споделяха, че ще стана доктор, може би хирург. Така се получи, че аз и сестра ми сме лекари, съпрузите ни също, а в този момент и децата ни.
Общата медицина не е измежду желаните специалности у нас. Какво Ви притегли в нея?
След дипломирането ми в МУ - Плевен започнах като участъков доктор в поликлиниката във Велико Търново, там имаше свободна позиция. Работата ми хареса, специализирах вътрешни заболявания. Когато пристигна промяната през 2000 година, естествено, продължих като общопрактикуващ доктор. Специализирах обща медицина.
Смятам, че работата на ОПЛ не е позната за хората, в това число и за доста от сътрудниците. Работата е интензивна и разностранна, само че работиш с едни и същи хора, изграждаш доверие и другарство, страдаш с техните проблеми и се радваш на триумфите им.
Трудни ли бяха първите стъпки в лекарската Ви процедура?
Естествено, беше мъчно първите месеци. Но имах помощта на сътрудниците, четях доста и се учех. Лекарската специалност обаче е такава, че не може да се седи на едно място и непрекъснато би трябвало да се учи. Медицинската просвета се развива доста бурно и безусловно всеки ден се случва значимо изобретение.
В професионалната Ви биография има един подробност, който приказва доста за Вас като човек, като персона – персонален доктор сте на децата от учебното заведение в село Русаля, които нямат фамилии, само че са намерили грижи и топлина в него. Разкажете по какъв начин решихте да поемете тази отговорност? Как се случи всичко?
Този избор също не беше сложен. Нашите другари Анимари Димитрова и Златко Златков са моторът и сърцето на този неповторим план в Русаля, ориентиран за деца от цялата страна. Искахме да помогнем с каквото можем - аз станах персонален доктор на децата, огромният ми наследник лекува зъбите на децата, а в този момент чакаме и вторият ни наследник да приключи медицина следващата година и да се включи в плана.
Първоначално решавахме неотложните проблеми и последователно опознах децата с техните характери, истории и упоритости. Сега виждам първите ученици от 2014 година по какъв начин поемат по своя витален път като образовани, чудесни младежи, който за тях стартира от учебното заведение.
Коя беше най-голямата компликация, която трябваше да преодолеете първоначално?
В началото се концентрирах върху законовите условия. Децата бяха с нередовни имунизации и наваксването им беше предизвикателство. След почивка се връщаха в учебното заведение с въшки и трябваше още веднъж да ги обезпаразитяваме. Много от тях страдаха от нощно напикаване. Много старания се поставят и за връзка с институциите и с околните, да се завоюва тяхното доверие и поддръжка за идеята.
За какъв брой деца се грижите сега? Има ли измежду тях някои с по-сериозни здравословни проблеми?
Децата са към 32. Имаше момченце с чупливи кости, друго с закъснение в растежа. Консултирам ги с педиатри във Велико Търново, с професори в Плевен. В момента са здрави и мощни.
Какво се случва с децата, когато пристигна време да изоставен учебното заведение и са изправени пред избор на нов персонален доктор? Поддържате ли връзка с тях? Помните ли ги и откакто не са към този момент Ваши пациенти?
Първите ученици на учебното заведение приключват идната година. През годините имаше дребен брой деца, които напуснаха учебното заведение – заживяха с родител или по различен мотив. Установяваме длъжностен контакт с новия им персонален доктор, оказвам помощ с каквото мога. Помня всички. Те минават от време на време през Русаля и описват за себе си.
Видях всички деца в новия филм за учебното заведение на премиерата предишния месец в Търново. Тогава осъзнах какъв брой са пораснали и физически, и като персони.
Какво Ви носи най-голямо задоволство от работата Ви с тези деца?
Тези деца са имали сложен живот с цел да попаднат в нашето учебно заведение. Те правят оценка всеки малък жест и помощ, която получават.
Освен тях, имате пациенти и в няколко околни села. Как се справяте с компликациите, които произтичат от раздалеченост, неподдържани пътища, липса на аптеки и всички други провокации, пред които са изправени тези хора?
Отговарям за здравното обслужване в няколко десетки села, в общо 4 кабинета и здравни служби. Практиката ми има огромен личен състав, който подкрепям с цел да има здравна помощ на място.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам да извозвам време на вилата ни, да подкрепям бабината къща и градинките. Обичам да пътувам, и несъмнено обичам игрите с двамата ми внуци.
Какво си пожелавате в навечерието на Коледа и Нова година?
Пожелавам си да съм здрава аз и моето семейство и да има мир
На фотографията: Д-р Банкова с двама от първите възпитаници на учебното заведение в Русаля- Андрея, която учи в Хуманитарна гимназия за лаборант и Асен, който учи рехабилитация в Спортно
училище
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ